Много пъти сме чували, че футболът е за хората. Че феновете са най-важните и че трябва да се мисли как те да се завърнат по стадионите у нас. И гледайки двубой, решаващ значим трофей в България, човек ще си каже, че всички са доволни, стадионът е пълен, доколкото позволяват мерките, каквито се изискват за един такъв сблъсък.
Но истината е малко по-различна. Макар и за много малка част от хората, които искаха да бъдат на стадиона и да гледат двубоя на живо.
За първи път от над 10 години си позволявам да отида на мач между клубни отбори на националния стадион „Васил Левски“ и то не като официално лице, а като фен на футбола. Само че въпреки наличието на билет не успях да вляза, защото нямаше места. И не бях само аз, а и още трима от четиримата колеги и приятели, с които бяхме решили да посетим стадиона.
По-страшното е, че освен нас имаше още десетки, ако не и стотици, които не проумяваха какво се случва. Как така няма места, когато имаме билети? Истината е, че никой не можеше да отговори на случващото се, както ще разберете от видеото:
Колкото и емоционално да беше моето поведение в това видео, то има своето обяснение. Както казах, отивам като фен на футбола да гледам значим мач на стадиона. Само че видях как деца плачат за това, че не могат да влязат. И на никого не му пукаше за тях. Не му пукаше, че стълбите, които по закон трябва да бъдат свободни, за да могат хората спокойно да се придвижват и се използват в случай на инцидент, не са свободни. Това се виждаше и от прякото предаване по телевизията, както може да се убедите тук:
Много добре знаем, че стълбите на националния стадион са жълти, но на тях имаше хора, които се бутаха и блъскаха, за да влязат и да гледат своя тим. Колко от тях са успели да стигнат до срещата без билет? Въпрос, на който няма как да получим отговор, тъй като сами разбрахме, че системата на фирмата, отговаряща за проверка на билетите не работи. С един пропуск могат да влязат много хора. И част от тях най-вероятно са се възползвали от това.
Други просто останаха отстрани или влязоха по-късно.
Ето една от всичките истории, които ни изпрати фен, разочарован от случващото се и незнаещ към кого да се обърне, за да потърси справедливост. Цитирам я без редакторска намеса:
„Не се познаваме лично, но видях че сте направили клип за тази пародия от снощи на националният стадион. Целият мач го изгледах от стълбите. Аз съм мъж на 35 години. Бях с жена ми и двете ми деца на 9 години, близнаци, и баща ми, който е инвалид по болест. Причината да си взема билети за сектор „В“ беше децата и баща ми. Това, което се случи, го няма никъде по света. Искам гласност на случая. Хора по стълбите е безумие, местата ни бяха заети от хора, които даже нямаха и билети. При влизане на стадиона около 18:26 часа, влезнаха, може би, около 10-12 човека без билети пред очите ми“
Сега си помислете дали този човек ще заведе отново децата си на мач. Ако съм на него, няма да го правя. Защото просто няма какво да им обясня след това. И за да не споделям повече моята гледна точка, прилагам още няколко коментара, които прочетох под видеото относно цялостната организация.
Потърсих и другата гледна точка, след като хора на място нямаха отговор. Разговарях с мениджъра „Връзки с обществеността“ в Българската професионална футболна лига, която отговаря за организацията на срещата. Ето какво ми сподели той:
„Явно е станал проблем с компанията, която прави достъпа и винаги се използва тя за големите спортни събития в България. Генерално обаче проблемът, за съжаление, е стадионът и вида, в който се намира. Отделно от това полицията се презастрахова. Има фенове, които нарочно дърпат четците, за да влязат без билети. Докато няма колонни турникети, за да се влиза един по един, както е на стадион „Христо Ботев“, няма оправия. Просто няма какво да се случи. Полицията не може да огрее навсякъде. За съжаление това се случва на мачове, в които има агитки. Другото, което е фактор е, че децата до 7 години имат право да влязат безплатно. Не можем да премахнем това, защото си изпатихме на мача на България с Испания, където хората се оплакваха, че трябва да плащат по 20 евро билет на дете. Но има прекалено много деца и наистина няма правилно решение на този казус. Какъвто и контрол да има, по нашите ширини всеки си мисли, че трябва да излъже, за да влезе. Това беше най-трудният ни мач за организация от години насам. Тук влияе и непознатата публика от Пловдив, която не знае как да се придвижи. Затова и полицията задържа повече хората след края на мача. Тук идеята беше пловдивската публика да бъде изведена извън пределите на София. Обсъдихме и с полицията, че прекалено много бяха задържани феновете. Има много фактори, наистина, но най-големият проблем е инфраструктурата и хора, които фалшифицират билетите. Напълно разбирам ситуацията, но дори мога да кажа, че и в медийната зона има хора, които не спазват правилата. Проблемът не е в един. Проблемът е във всички. Поемам ангажимент да разговарям с охранителната фирма. Наясно съм с проблема. Но си представете и каква би била обществената реакция, ако този мач между ЦСКА и Локомотив (Пловдив) трябва да се проведе на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, например? Ако трябва да говорим за буферните зони, невъзможно е да се допуснат хора в тях, защото предпочитам да не влезеш на стадион, отколкото да те удари ракета в главата, например. А в такива мачове съществува подобен риск, въпреки че хванахме доста голямо количество пиротехника. Аз също съм на мнение, че е недопустимо да не можеш да влезеш на стадион, когато имаш билет, но няма какво повече да ти кажа. Намесени са много институции и в един момент изпадаш в патова ситуация. Както беше с разпределението на самите билети преди срещата. Съгласен съм, че не трябва да има хора по стълбите. За да не се допуска това, трябва да се затваря стадиона, но така ще останат 3000 души навън, но за мен има поне 5000, които за влезли безплатно“
Е, сами си правете извод! Дали билет гарантира място на стадиона? На мен не ми го гарантира. Както и на още доста хора, останали разочаровани. Ама явно проблемът си е при нас.
А защо се допуска на това съоръжение да има подобни двубои? Отговорът явно трябва да дойде от някой, който няма да си вдигне телефона, няма да излезе с официална позиция, но пък може да продължи да се издува като балон. Балон, в какъвто се е превърна и българският футболен фен. Издут отвън и празен отвътре. Защото не знам какво трябва да имаш в главата си, за да излъжеш системата и да влезеш на мач без билет, да стоиш на стълбите и да не пускаш баща да отиде с детето си до тоалетната. А когато той успее да пробие през купищата народ, да не го пуснеш обратно, детето да плаче и да не разбира защо не може да гледа любимия си отбор.
И ние не сме хора, но когато няма и кой да ни организира, ставаме едно гнусно стадо. А аз не се почувствах като футболен фен, а като нечовек, който сякаш сам е виновен, че не е на стадиона 2 часа по-рано, за да заеме някакво място там. Независимо какво.
А дали няма да си остана завинаги на този стадион, ако стане нещо прекалено лошо, защото никой не може да достигне до мен, за да ми помогне? Явно и за това на никой не му пука.
Явно не искаме да има истински фенове по стадионите. Ясно е, че те ще се напълнят няколко пъти годишно, така или иначе. Независимо от това дали са годни или негодни за провеждането на такива събития.
За мен мачовете на националния стадион приключиха още с двубоя между България и Испания, на който чаках с десетки хора за вода над 45 минути. И донякъде се радвам, че онзи ден не влязох на финала, тъй като нямаше и да изляза преди 23 часа.
Но за децата, които винаги наричаме бъдещето на България, всеки един мач може да е начало или край на любовта към футбола и изобщо към спорта. Може да нанесе нечувани травми, за които ще ти отговорят:
„Поне доста хора гледаха този мач. Ясно е, че ще има недоволни. Направи се максималното, за да ходят максимален брой хора. Ще видим какво ще стане на мача за Суперкупата“
От това аз разбирам, че все пак организаторът е доволен, че си е имало хора. А кои са те и как са влезнали на стадиона, няма значение. Както в повечето сфери, така и в тази явно трябва да си нагъл, да излъжеш системата и да си правиш, каквото ти е кеф. А останалите, които се опитват да са честни, тях кучета ги яли. Те са по-малко хора. Особено щом си ги излъгал.
И за финал искам само да кажа, че тези хора, отговорни за безумната организация, трябва да бъдат максимално щастливи, че не се стигна до сериозен инцидент. Всичко останало явно ще мине и замине и тези думи ще си отлетят във въздуха, както всеки „по-незначителен“ проблем в тази страна.
