Еквадор: Лига Про
Регламент на Серия "А" на Еквадор
Серия "А" е първото ниво на футбола в Еквадор. В надпреварата играят 16 отбора, които се съревновават в три етапа в цикъл пролет-есен.
В първата фаза тимовете се срещат по веднъж помежду си, а във втората отново го правят, като си разменят по едно домакинство и едно гостуване общо през двата етапа. Класиранията обаче са отделни. Победителите в двата турнира играят финален мач за титлата, като определят шампиона в два мача на разменено гостуване. Вторите отбори в двата турнира пък се срещат в спор за третото място. Ако един отбор е първи и в двете фази, то той става директно шампион, а вторият и третият в общото класиране играят за сребърните медали.
На базата на общото класиране от двата турнира, в края на сезона два отбора отпадат в долната дивизия, откъдето на тяхно място идват други два.
Първите пет отбора в общото класиране се класират за квалификациите на най-силния клубен турнир на Южна Америка - Копа "Либертадорес", а следващите три - придобиват право на участие в Копа "Судамерикана".
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-голям брой отбелязани голове като гост във всички двубои
- по-добри показатели в директните двубои
- жребий
История на еквадорската Серия "А"
Организирано футбол в Еквадор започва да се играе през 40-те и 50-те години на ХХ век, но на регионално ниво. През 1957 г. за първи път се провежда официален турнир с национален статут, в който се съревновават по два отбора, излъчени от Гуаякил и Андите (Кито и Амбито). Четирите тима се срещат по веднъж помежду си. В следващите две години официален шампионат няма, за да се поднови през 1960-а и да се организира редовно до днешни дни. При подновяването отборите са увеличени на осем, а впоследствие бройката постоянно нараства като е стигала до 14. От 1967 г. вече има и второ ниво, така че за първи път има изпадащи от елита.
През 2005 г. федерацията експериментира с два турнира, които определят два отделни шампиона - Апертура и Клаусура, но този формат не е успешен и още от следващия сезон първенството се връща към обичайния си регламент.
Най-успешни тимове
Първият шампион на Еквадор е Емелек, който триумфира през 1957 г., оставяйки зад себе си Барселона (Гуаякил), Депортиво (Кито) и Аукас.
Най-титулуваният клуб е Барселона с 16 титли, завоювани от 1960 до 2020 г. На второ място в тази класация е друг тим от Гауякил - Емелек, с 14, а трети са столичаните от Ел Насионал (Кито) с 13.
На международната сцена най-голям успех постига отборът на ЛДУ Кито, който печели Копа "Либертадорес" през 2008 г. Барселона има два загубени финала в този турнир - през 1990 и 1998 г., а Индепендиенте дел Вале отстъпва в битката за трофея през 2016 г. Еквадор има три титли от Копа "Судамерикана". Две от тях печели Индепендиенте дел Вале през 2019 и 2022 г., а ЛДУ Кито триумфира през 2009-а, като две години по-късно губи финала.
Велики играчи и голмайстори
В местния шампионат са играли доста известни еквадорски футболисти, които впоследствие направиха силни кариери в чужбина. Сред тях са Антонио Валенсия, Карлос Тенорио, Аугистин Делгадо, Енер Валенсия, Мойсес Кайседо и други.
С най-много мачове в еквадорското първенство е Карлос Хавиер Кайседо - 670, а голмайстор №1 за всички времена е Ермен Бенитез със 191 попадения.
