Преди почти точно 10 години, в края на октомври 2016-та г., нападателят на Монтана Стивън Петков вкарва изравнителен гол срещу Берое. Едва ли този мач би се запомнил в историята изобщо, ако не беше това, което последва при радостта след гола. Петков вдигна фланелката си, за да покаже надпис „Абе, къде е Сашко?“. Той е насочен към Александър Димитров, който по това време прясно е уволнен като наставник на Берое.
Самият Стивън Петков едва ли ще спечели някоя литературна награда, но той направи нелоша кариера, прекарвайки 3 години в Португалия, а сега играе за Понферадина в третото ниво на испанската футболна пирамида. Фокусът тук обаче е върху другия замесен и неговата кариера.
Александър Димитров е абсолютен пример, че в този живот има хора, които се провалят… и след това прогресират в кариерата си. Преди да застане начело на България U21 през 2018-та г., той е бил старши треньор на Конелиано, Витоша (Бистрица), Берое и Локомотив (Горна Оряховица). В нито един от тези отбори не е прекарвал повече от година. Бил е малко повече от година и селекционер на България U17, където постига средно по 1.4 точки на мач – най-добрата статистика в кариерата му…
Как обаче човек с подобна визитка въобще попада в разговорите за национален селекционер на юношеския отбор на България, а след това дори застава начело и на мъжкия ни представителен тим?
Според мнозина, топлата връзка е в село Бистрица. Там Сашко е съотборник на един доста влиятелен човек – дългогодишния премиер на България Бойко Борисов. Димитров дори прогресира, заставайки начело на Бистришките тигри. Веднага след този уникален опит, той поема юношите на България до 17 години, с които все пак има успехи над Испания и Турция U17.
Очевидно, след като напуска поста през 2012-та г., той се „лъкатуши”, търсейки своето място под слънцето. Проваля се абсолютно навсякъде, където е – помощник е в Ботев Пловдив за 6 месеца, после за по-малко от година е асистент в националния ни отбор до 19 години, а след това води Берое в цели 13 мача.
Най-дългият му престой в клубния футбол е начело на Локо Горна, където печели средно по 1.22 точки на мач в 41 мача. Доста посредствено звучи. Е, звучи на нас и на вас… Господин Димитров не само прогресира в кариерата си, но се изстрелва на изключително отговорен пост – селекционер на младежкия национален отбор на България до 21 години.
Успехът му начело на младежите са… е, няма такива. Тук-таме някое равенство срещу по-талантливи отбори, но дотам. Но това е явно абсолютно достатъчно за Георги Иванов – Гонзо, за да назначи г-н Димитров начело на мъжкия ни представителен тим… по време на може и най-голямата криза на българския футбол в историята.
Тук въпросът е към хората, които са взели тези решения. Ако господин Сашко Димитров нямаше топла връзка в Бистрица, дали щеше въобще да помирише възможност да бъде старши треньор, на който и да е отбор в България? Какво остава за мъжкия представителен отбор на страната ни?
Колко още унижения трябва да търпят футболните фенове, за да осъзнаем, че кодът не само е червен, ами направо е ален. Как при сериозната липса на таланти, ти назначаваш селекционер, който никога не е постигал нищо в своята треньорска кариера? Треньор с доказани проблеми с футболисти – не само Петков, но и да напомним за ситуацията със Светослав Вуцов…
Най-вероятно господин Иванов няма да прочете тази статия, по разбираеми причини, но е време да спрете да галите господин Сашко Димитров с перце. Господинът национален селекционер очевидно се чувства толкова недосегаем, че след поредната срамна загуба, този път от Люксембург, той се изгаври с българския футболен фен и директно прати футболистите си „под автобуса”, казвайки, че ги било страх да спечелят.
Не съм сигурен как се очаква подобен треньор да мотивира играчите си и да изкара максималното от тях. Все пак това е нужно в момента на нашия отбор. Ясно е, че нямаме играчи от някаква световна, европейска или средна класа, но сърцето и душата могат да се влеят в играчите чрез треньорите. Това се вижда най-добре в момента на ниво U21.
Ноо нищо, ще продължаваме да обвиняваме играчите, да си затваряме очите, че имаме кочина, а не национален стадион и ще вдигаме поредните банкети насред поляната.
А сега ли? Сега ми е интересно какво ли си мисли Стивън Петков за това къде е Сашко…
