Регламент на Югозападна Трета лига

Югозападна Трета лига е третото ниво на българския футбол, обхващащо конкретния географски район. В него през годините участват отбори от градове като София, Кюстендил, Благоевград, Сандански, Перник, Пазарджик и други.

Първенството се съставлява от 20 клуба, които се срещат по два пъти помежду си на разменено гостуване. Така всеки от тях изиграва общо 38 срещи. В 38-те кръга се има по 10 двубоя или общо 380 за целия сезон.

Главната цел на отборите е първото място, което дава директна промоция за по-горната Втора лига. Бройката на изпадащите отбори в четвъртото ниво варира от три до шест. Определящото тук е географското положение на идващите от второто ниво. Бройката на изпадащите е равна на бройката на влизащите от Областните групи в Трета лига.

Дублиращи отбори нямат право да влизат във Втора лига, ако първият тим е там. Третите състави на даден клуб пък въобще нямат право да се изкачват нагоре. Ако някой от въпросните заеме първото място, то във второто ниво се изкачва следващият в таблицата.

Правила за класиране

Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:

• по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
• по-добри показатели в директните двубои между два или повече отбора (повече спечелени точки, по-добра голова разлика, повече отбелязани голове, повече отбелязани голове на чужд терен)
• по-добра голова разлика във всички двубои
• по-голям брой вкарани голове във всички двубои
• по-предно място в класацията на БФС за спортсменство
• жребий

История на Югозападна Трета лига

Официално третото ниво в българския футбол е въведено през 1950 г., но само за две години, след което е подновено през 1959-та.  До 1981 г. отборите там се състезават в зонални групи, разпределени на географски принцип.

През сезон 1981/82 за първи път са въведени "В" републикански футболни групи. Те са пет, като едната е Югозападната, но има и Софийска. И двете са с по 18 отбора. Тази формула остава три сезона, след което столичната трета лига отпада и остават четирите. В нея участват между 16 и 22 отбора през годините, като те играят по два пъти помежду си на разменено гостуване. Победителят винаги се изкачва в горното ниво, в първите няколко години вторият отива на бараж, а броят на изпадащите в Областните групи варира. Единствено през сезон 2004/05 във втория ешелон влизат първите четири тима, тъй като се въвеждат две "Б" групи. През сезон 2016/17 БФС променя имената на първенствата като "В" група е прекръстена на Трета лига.

През 2022/23 има две Югозападни трети лиги с по 11 тима, които играят по два пъти помежду си в първата фаза. След това първите пет тима във всяка се обединяват в една група и спорят за първото място, което дава промоция за Втора лига. Тимовете от 11-то до 22-ро място се отделят във втора група, от която се излъчват изпадащите. През 2023/24 отново е върнат форматът с една група.

Най-успешни тимове

Първият победител в Югозападната "В" РФГ през 1981/82 е Пирин (Гоце Делчев), а вторият тогава Вихрен губи бараж от представител на "Б" група. През годините това първенство е печелено повече от един път от отбори като Беласица, Пирин (Гоце Делчев), Миньор (Перник), Рилски спортист, Хебър, Марек и други, а сред победителите са и популярни тимове като ЦСКА, Марица (Пд), Пирин (Благоевград), Металург (Перник), Велбъжд, Септември (Сф) и Академик (Сф).

Известни играчи

В Югозападната "В" група са се изявявали и популярни футболисти, сред които Бисер Иванов-Легендата, Еньо Кръстовчев, Васил Киров, Емил Гъргоров, Кирил Котев, Радослав Бачев, Светослав Петров, Явор Въндев и др.