УЕФА Европейски квалификации
Регламент на УЕФА Европейски квалификации
Квалификациите са начинът на държавите от Европа под шапката на УЕФА да се класират на европейското първенство по футбол.
Според настоящия регламент 53-те отбора са разделени в 10 групи чрез жребий - три от тях са с по шест тима, а останалите седем - с по пет. Националните състави играят по два пъти помежду си всеки срещу всеки на разменено гостуване - в "шестиците" на тим се падат по 10 срещи, а в "петиците" по осем.
От тях се излъчват 20 финалисти - първите два от всяка група. Още три квоти се разпределят чрез плейофи от Лигата на нациите. За всяка от въпросните три места спорят четири отбора в три потока. Във всяка "четворка" първо се играят полуфинали, а след това финал, и победителят се класира за шампионата на Стария континент.
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-голям брой отбелязани голове като гост във всички двубои
- по-голям брой победи в групата
- по-голям брой победи като гост в групата
- по-малко дисциплинарни точки от жълти и червени картони
- по-висока позиция в Лигата на нациите
История на европейските квалификации
Пресявките за финали на първенството на Стария континент се провеждат за първи път за шампионата през 1960 г. във Франция. Общо 17 тима стартират в квалификациите, които са елиминации. За турнира се класират четири отбора. "Нокаут" системата се използва и за надпреварата през 1964, като за четирите места спорят 29 страни.
От 1968 г. се въвеждат квалификационни групи. До 1976 г. победителите в осемте потока играят четвъртфинали, за да излъчат четиримата финалисти, а за домакин се избира някой от класираните.
През 1980 г. участниците вече са осем, а домакинът се определя предварително. До 1992 г. включително седем групи излъчват по един финалист, който се присъединява към страната организатор.
През 1996 г. е решено участниците да са 16, като за финалите се класират домакинът, осемте победители, шестимата подгласници и победителят в плейоф между последните двама подгласници с най-ниски показатели в групите.
През следващите години форматът често се променя - групите са различни на брой, а освен победителите за европейското се класират част от подгласниците, плюс победители в плейофи. От 2016 г. финалистите вече са 24, а освен от европейските квалификации, отбори могат да се класират и чрез нововъведения турнир Лига на нациите.
Най-успешни тимове
Германия е с най-много класирания на финали преди 2024 - 12, като част от тях са под името ФРГ, с което е била преди 1990 г. Русия, която в миналото е била и като СССР, е с 11 участия, а Испания е с 10. С по 9 са Италия, Франция, Англия, Нидерландия, Хърватия и Чехия.
Велики играчи и голмайстори
В европейските квалификации са се изявявали най-известните футболисти на стария континент като Йохан Кройф, Мишел Платини, Марко Ван Бастен, Лотар Матеус, Христо Стоичков, Алън Шиърър, Зинедин Зидан, Кристиано Роналдо, Килиан Мбапе и други.
Испанският вратар Икер Касияс е рекордьор с участия в цели пет квалификационни цикъла (2000, 2004, 2008, 2012 и 2016), а сред тези, които са играли за място на четири европейски първенства са футболисти като Петер Шмайхел, Алесандро Дел Пиеро, Лилиан Тюрам, Джанлуиджи Буфон, Петър Чех и др.
Голмайстори
Топ Рейтинг
Асистенции
