Германия: Втора Бундеслига
Регламент на Втора Бундеслига
Втора Бундеслига е второто ниво на професионалния футбол в Германия.
В нея участват 18 отбора, които играят по два пъти помежду си всеки срещу всеки в цикъл есен-пролет. Така всеки тим провежда 34 срещи през редовния сезон. В 34-те кръга се играят по 9 мача, като общо за целия шампионат те са 306.
Първите два отбора в крайното класиране се изкачват директно в Бундеслигата, а два отбора от там слизат с едно ниво надолу и ги заменят през следващото първенство. Третият пък играе плейоф за едно място в първа дивизия с 16-ия от горната група. Те се срещат два пъти помежду си на разменено гостуване.
Завършилите на последните две места в таблицата - 17-о и 18-то пък изпадат директно в Трета лига. Оттам във Втора Бундеслига се изкачват първите два тима в класирането. 16-ият във втория ешелон и третият в третия играят плейоф за още едно място. Победителят в него се определя в две срещи на разменено гостуване.
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-добри показатели в директните двубои между два и повече отбора
- повече отбелязани голове на чужд терен в директните двубои между два и повече отбора
- по-голям брой отбелязани голове като гост във всички двубои
- плейоф
История на Втора Бундеслига
Със създаването на Бундеслигата през 1963 г. се въвежда и второ ниво на футбола във ФРГ. Тогава обаче няма единно първенство, а пет Оберлиги на регионален принцип - северна, южна, източна, западна и с отбори от Берлин. Първите два от всяка чрез сложна групова система играят с изпадащите от елита и така попълват първото ниво. Този регламент обаче се оказва не особено успешен, съпътсван е от доста неразбории и спорове и през 1973 г. официално е учредена Втора Бундеслига, която в началото е в две групи с по 20 отбора - северна и южна. Според регламента тогава първенците от двете, както и победителят между вторите отбори, се изкачват в елита. През 1981 г. турнирът вече е само един и в него играят 20 клуба, като първите два получават промоция, а третият играе плейоф срещу тим от Първа Бундеслига. След Обединението на Германия към Втора Бундеслига се присъединяват и шест тима от Източна Германия. Лигата от 24 клуба е разделена на две групи на географски принцип - северна и южна, като само първенците се изкачват в елита. В следващия шампионат форматът с една група отново се връща, а тимовете са редуцирани до 20. През 1994 г. те стават 18, като се въвежда формата с по три изкачващи се директно и четири изпадащи. През 2008 г. е последната промяна като се въвежда системата, функционираща до днес.
Най-успешни тимове
През второто ниво на германския футбол са минавали всички известни клубове в страната с изключение на Байерн (Мюнхен). Първите отбори от второто ниво, които получават промоция за елита, са Хановер, Карлсруе и Байер (Юрдинген) през 1974/75.
С най-много първи места във Втора Бундеслига са Арминия (Билефелд), Нюрнберг, Фрайбург, Кьолн и Бохум - по четири. №1 във второто ниво са ставали и други популярни отбори като Щутгарт, Шалке, Вердер, Херта, Кайзерслаутерн, Айнтрахт (Франкфурт), Борусия (Мьонхенгладбах) и други.
Цели шест клуба от Втора Бундеслига дори са играли в европейските клубни турнири, като в повечето случаи са взимали квота от Турнира за Купата на страната - Рот Вайс (Ерфурт), Халешер, Кайзерслаутерн, Унион (Берлин), Хановер и Алемания Аахен.
Известни играчи и голмайстори
Във Втора Бундеслига са участвали и доста футболисти, които целият свят познава. От тук е тръгнала кариерата на играчи като Руди Фьолер, Юрген Клинсман, Андреас Бреме, Олаф Тон и други. Дори легендарният треньор Отмар Хитцфелд държи рекорд като футболист с цели шест гола, вкарани в една среща в този турнир.
С най-много мачове са Вили Ландграф с 508, следван от Хоакин Монтаньес (479) и Карл-Хайнц Шулц (463).
Голмайстор №1 в историята е Симон Тероде - 174, втори е Дитер Шацшнайдер (153), а трети - Карл-Хайнц Мьодрат (150).е
