Германия: Бундеслига
Байерн Мюнхен
|
Байер Леверкузен
|
Айнтрахт Франкфурт
|
РБ Лайпциг
|
ФСВ Майнц 05
|
Борусия Дортмунд
|
Вердер Бремен
|
Борусия Мьонхенгладбах
|
ФК Фрайбург
|
ВфБ Щутгарт
|
ВфЛ Волфсбург
|
Унион Берлин
|
ФК Аугсбург
|
ФК Санкт Паули
|
1899 Хофенхайм
|
ФК Хайденхайм
|
Холщайн Кил
|
ВфЛ БОХУМ
|
||
1 | Байерн Мюнхен |
1–1
|
3–3
|
5–1
|
1–2
|
1–1
|
5–0
|
|
2–0
|
4–0
|
3–2
|
3–0
|
3–0
|
1–0
|
|
4–2
|
6–1
|
5–0
|
|
2 | Байер Леверкузен |
1–1
|
2–1
|
2–3
|
|
|
2–2
|
3–2
|
5–1
|
0–0
|
4–3
|
2–1
|
2–0
|
2–1
|
4–1
|
5–2
|
2–2
|
1–1
|
|
3 | Айнтрахт Франкфурт |
3–3
|
1–2
|
1–2
|
1–3
|
0–2
|
1–0
|
2–0
|
|
3–2
|
2–1
|
1–1
|
2–2
|
|
3–1
|
4–0
|
4–2
|
7–2
|
|
4 | РБ Лайпциг |
1–5
|
3–2
|
2–1
|
2–0
|
1–2
|
|
0–0
|
3–1
|
|
1–5
|
0–0
|
4–0
|
0–0
|
3–4
|
1–0
|
2–0
|
1–0
|
|
5 | ФСВ Майнц 05 |
2–1
|
|
3–1
|
0–2
|
3–1
|
1–2
|
1–1
|
0–0
|
3–3
|
3–4
|
1–1
|
3–2
|
3–0
|
2–0
|
0–2
|
3–0
|
|
|
6 | Борусия Дортмунд |
1–1
|
|
2–0
|
2–1
|
1–3
|
0–0
|
1–1
|
4–0
|
1–5
|
3–1
|
1–2
|
1–2
|
2–1
|
1–1
|
4–2
|
|
4–2
|
|
7 | Вердер Бремен |
0–5
|
2–2
|
0–1
|
|
2–1
|
0–0
|
1–4
|
0–1
|
2–2
|
4–2
|
4–1
|
2–2
|
2–0
|
4–3
|
|
2–1
|
1–0
|
|
8 | Борусия Мьонхенгладбах |
|
2–3
|
0–2
|
0–0
|
1–1
|
1–1
|
4–1
|
1–3
|
1–3
|
|
1–0
|
1–2
|
2–0
|
2–1
|
3–2
|
4–1
|
2–0
|
|
9 | ФК Фрайбург |
0–2
|
1–5
|
|
1–3
|
0–0
|
0–4
|
1–0
|
3–1
|
3–1
|
3–2
|
0–0
|
3–1
|
0–3
|
1–1
|
3–0
|
|
2–1
|
|
10 | ВфБ Щутгарт |
0–4
|
0–0
|
2–3
|
|
3–3
|
5–1
|
2–2
|
3–1
|
1–3
|
2–2
|
3–2
|
|
0–1
|
1–1
|
3–1
|
2–1
|
2–0
|
|
11 | ВфЛ Волфсбург |
2–3
|
3–4
|
1–2
|
5–1
|
4–3
|
1–3
|
2–4
|
|
2–3
|
2–2
|
1–0
|
1–1
|
0–0
|
|
3–1
|
2–0
|
3–1
|
|
12 | Унион Берлин |
0–3
|
1–2
|
1–1
|
0–0
|
1–1
|
2–1
|
1–4
|
0–1
|
0–0
|
2–3
|
0–1
|
|
1–0
|
2–1
|
|
2–0
|
1–1
|
|
13 | ФК Аугсбург |
0–3
|
0–2
|
2–2
|
0–4
|
2–3
|
2–1
|
2–2
|
2–1
|
1–3
|
|
1–1
|
|
3–1
|
0–0
|
0–4
|
1–5
|
1–0
|
|
14 | ФК Санкт Паули |
0–1
|
1–2
|
|
0–0
|
0–3
|
1–2
|
0–2
|
0–2
|
3–0
|
1–0
|
0–0
|
0–1
|
1–3
|
2–0
|
0–2
|
3–1
|
|
|
15 | 1899 Хофенхайм |
|
1–4
|
1–3
|
4–3
|
0–2
|
1–1
|
3–4
|
1–2
|
1–1
|
1–1
|
|
1–2
|
0–0
|
0–2
|
0–0
|
3–2
|
3–1
|
|
16 | ФК Хайденхайм |
2–4
|
2–5
|
0–4
|
0–1
|
2–0
|
2–4
|
|
2–3
|
0–3
|
1–3
|
1–3
|
|
4–0
|
2–0
|
0–0
|
0–1
|
0–2
|
|
17 | Холщайн Кил |
1–6
|
2–2
|
2–4
|
0–2
|
0–3
|
|
1–2
|
1–4
|
|
1–2
|
0–2
|
0–2
|
5–1
|
1–3
|
2–3
|
1–0
|
2–2
|
|
18 | ВфЛ БОХУМ |
0–5
|
1–1
|
2–7
|
0–1
|
|
2–4
|
0–1
|
0–2
|
1–2
|
0–2
|
1–3
|
1–1
|
0–1
|
|
1–3
|
2–0
|
2–2
|
Бундеслига на Германия
Бундеслигата е най-елитното ниво на германския футбол. Шампионатът се провежда в цикъл есен-пролет.
В първенството участват 18 отбора, които играят по два пъти помежду си по системата всеки срещу всеки. Така всеки един тим провежда по 34 срещи в редовния сезон. Във всеки от 34-те кръга има по девет двубоя и така общо за сезона те са 306.
Събралият най-много точки в края на първенството печели шампионската титла и златните медали, като придобива и право на участие в групите на Шампионската лига. За най-силния клубен турнир на Европа се класират директно още три отбора, заемащите позициите от второ до четвърто. Бундеслигата има две квоти за Лига Европа и една за Лигата на конференциите.
Завършилите на последните две места - 17-о и 18-о, изпадат директно във Втора Бундеслига, а първите два от там се изкачват с едно ниво. 16-ият в елита и 3-ият от втория ешелон играят плейоф в две срещи на разменено гостуване. Победителят от него участва в Бундеслигата през следващия сезон.
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-добри резултати в директните двубои между два отбора
- повече отбелязани голове на чужд терен в директните двубои
- по-голям брой отбелязани голове като гост във всички двубои
- Плейоф
История на Бундеслигата
Първият официално излъчен немски шампион е през 1903 г. Тогава не се състои първенство между отбори, съревноваващи се всеки срещу всеки, а е между победители в отделните местни Оберлиги, като участниците са шест. Любопитното е, че първата купа, която се казва Виктория, е била първоначално предвидена за шампиона по ръгби, но се дава на футболния първенец.
В следващите години този принцип на излъчване на носител на титлата чрез съревнование между представители на региони с регламент от елиминационни фази между участниците, съчетани понякога и с групови, се запазва чак до 1963-а.
Немският шампионат не се провежда в периода 1915-1919 г. заради Първата световна война и от 1945 до 1947 заради последиците от Втората световна война.
След това Германия е разделена на Източна (ГДР) и Западна (ФРГ), като и в двете се провеждат първенства. Историческата традиция е продължена с шампионата на Западна Германия.
През 1963 г. е учредено националното първенство - Бундеслига, в която вече отборите играят помежду си на принципа всеки срещу всеки по два пъти. Броят им варира от 16 до 20 през годините.
След Обединението на Германия през 1990 г. към 18-те тогава западни тима в елита се добавят източните Динамо (Дрезден) и Ханза (Рощок). Шампионатът е с 20 отбора, но само за един сезон, като от 1992 г. до днес бройката е утвърдена на 18.
Най-успешни тимове
Първият официално признат шампион на Германия е Лайпциг през 1903 г., когато печели в битка с още пет отбора.
Най-успешният клуб в страната е Байерн (Мюнхен), който има 33 титли в периода 1932 - 2023 г.. Следващ в тази класация е Нюрнберг с девет, като тук интересното е, че осем от трофеите на тима са в периода преди 1963 г., когато първенството е било с регламент елиминационна фаза. На трета позиция е Борусия (Дортмунд) с осем купи, завоювани от 1956 до 2012 г. В шампионата на ГДР Динамо (Берлин) е №1 по титли със своите 10, но според официалната статистика те не се причисляват към историята на футбола в обединена Германия.
Байерн е и най-успешният немски клуб в Европа. Той има шест титли (1974, 1975, 1976, 2001, 2013, 2020) в Купата на Европейските шампиони, която по-късно е преименувана на Шампионска лига, както и по един трофей в КНК (1967) и Купата на УЕФА (1996). "Баварците" са спечелили още две Междуконтинентални купи (1976, 2001) и две световни титли в клубното първенство (2013, 2020).
Борусия (Дортмунд) има една Шампионска лига (1996), една КНК (1966) и една Междуконтинентална купа (1997)
Хамбургер е с една КЕШ (1983) и една КНК (1997).
По два трофея от Купата на УЕФА/Лига Европа имат Борусия Мьонхенгладбах (1975, 1979) и Айнтрахт Франкфурт (1980, 2022). Байер Леверкузен (1988) и Шалке`04 (1997) са печелили по веднъж Купата на УЕФА, а Магдебург (1974) и Вердер (1992) - КНК.
Велики играчи и голмайстори
В Бундеслигата са играли много известни футболисти, като част от тях са носители на световни и европейски титли, както и на престижни индивидуални награди. Цели петима германски състезатели са печелили "Златната топка". Става дума за Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге, Лотар Матеус и Матиас Замер. Англичанинът Кевин Кийгън на два пъти и датчанинът Алан Симонсен пък печелят най-престижния индивидуален приз като футболисти съответно на Хамбургер и Борусия (М).
С най-много мачове в историята на Бундеслигата е Карл-Хайнц Кьорбел с 602, следван от Манфлед Калтц (581) и Оливер Кан (557).
Голмайстор №1 за всички времена пък е Герд Мюлер с 365 попадения, втори е Роберт Левандовски (312), а трети - Клаус Фишер (268).