Дания: Суперлига
ФК Копенхаген
|
ФК Мидтиланд
|
Рандерс ФК
|
Орхус
|
Брьондби
|
Силкеборг
|
ФК Нордшеланд
|
Виборг
|
Алборг
|
Сьонерюск
|
Лингби
|
Вейле
|
||
1 | ФК Копенхаген |
1–2
|
1–1
|
3–2
1–1
|
3–1
0–0
|
2–2
2–2
|
3–1
2–3
|
1–1
|
2–0
|
2–0
|
2–1
2–0
|
3–1
2–1
|
|
2 | ФК Мидтиланд |
2–1
|
2–2
|
2–0
1–1
|
1–5
0–2
|
1–0
3–1
|
2–2
|
3–1
0–1
|
2–0
|
3–2
2–3
|
2–1
|
2–0
3–0
|
|
3 | Рандерс ФК |
1–1
|
2–2
|
2–2
|
2–2
|
0–2
0–1
|
4–0
1–1
|
3–1
2–1
|
1–0
2–0
|
1–2
4–1
|
1–1
|
2–0
3–2
|
|
4 | Орхус |
1–1
2–3
|
1–1
0–2
|
2–2
|
1–0
1–0
|
1–1
1–1
|
4–2
0–1
|
1–1
|
4–0
|
4–0
|
2–1
0–0
|
5–1
|
|
5 | Брьондби |
0–0
1–3
|
2–0
5–1
|
2–2
|
0–1
0–1
|
3–3
|
1–1
1–4
|
3–3
|
1–0
4–0
|
2–0
2–2
|
2–0
|
2–1
|
|
6 | Силкеборг |
2–2
2–2
|
1–3
0–1
|
1–0
2–0
|
1–1
1–1
|
3–3
|
4–1
1–1
|
3–2
|
1–1
1–2
|
1–0
|
2–2
|
3–1
|
|
7 | ФК Нордшеланд |
3–2
1–3
|
2–2
|
1–1
0–4
|
1–0
2–4
|
4–1
1–1
|
1–1
1–4
|
2–1
2–3
|
3–0
|
4–1
|
1–1
|
1–0
|
|
8 | Виборг |
1–1
|
1–0
1–3
|
1–2
1–3
|
1–1
|
3–3
|
2–3
|
3–2
1–2
|
2–3
0–0
|
4–2
2–2
|
1–0
0–0
|
5–0
|
|
9 | Алборг |
0–2
|
0–2
|
0–2
0–1
|
0–4
|
0–4
0–1
|
2–1
1–1
|
0–3
|
0–0
3–2
|
3–0
|
2–1
2–2
|
3–3
2–2
|
|
10 | Сьонерюск |
0–2
|
3–2
2–3
|
1–4
2–1
|
0–4
|
2–2
0–2
|
0–1
|
1–4
|
2–2
2–4
|
0–3
|
1–1
2–0
|
2–1
1–1
|
|
11 | Лингби |
0–2
1–2
|
1–2
|
1–1
|
0–0
1–2
|
0–2
|
2–2
|
1–1
|
0–0
0–1
|
2–2
1–2
|
0–2
1–1
|
1–0
0–2
|
|
12 | Вейле |
1–2
1–3
|
0–3
0–2
|
2–3
0–2
|
1–5
|
1–2
|
1–3
|
0–1
|
0–5
|
2–2
3–3
|
1–1
1–2
|
2–0
0–1
|
Регламент на Суперлигата на Дания
Суперлигата на Дания е най-високото ниво на футбола в страната. Известна е още като 3F Superliga заради спонсорски договор.
В първенството участват 12 отбора, а надпреварата протича в две фази - редовен сезон следван от плейофни групи. В първия етап тимовете играят помежду си по два пъти всеки срещу всеки на разменено гостуване. Така всеки от тях провежда 22 двубоя. В 22 кръга се играят по шест сблъсъка или общо 132 за редовния сезон. След това шампионатът се разпределя на първа и втора шестица. Отборите в тях отново излизат помежду си по два пъти на разменено гостуване. Във всеки от 10-те кръга на плейофната фаза има по шест срещи или още 60, като за целия сезон общият брой на мачовете в Дания е 192. Има и 193-ти, който е плейоф за едно място в Лигата на конференциите.
Първите шест клуба в класирането на редовния сезон се отделят в турнир, който е за определяне на призьорите и участниците в европейските клубни турнири. Те продължават със спечеления актив от първите 22 кръга. Първенецът получава титлата, златните медали и място в квалификационните кръгове на Шампионската лига. Вторият и третият се класират за Лигата на конференциите, а четвъртият получава правото на участие в плейоф за третия по сила европейски клубен турнир.
Негов съперник във въпросния сблъсък е първенецът от втората шестица. В нея именно това място е целта, тъй като дава шанс за Европа. Победителят се определя в един мач, на който домакин е представителят на първата шестица. Последните два в крайното класиране на тази шесторка изпадат в Първа дивизия, първите два от която идват в елита през следващия сезон.
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-голям брой отбелязани голове като гост във всички двубои
- Плейоф (играе се на неутрален терен)
- Жребий
История на футболното първенство на Дания
Датското футболно първенство излъчва своя първи шампион през 1913 г. Тогава се провеждат редица регионални турнири, а победителят в тях се изправя срещу първенеца на Копенхаген във финал за титлата. Принципът за противопоставяне от една страна на доминанти в столицата срещу такива от останалата част на страната се запазва до сезон 1927/28, когато е учреден национален турнир на Дания, в който 20 отбора са разпределени в пет групи по четири. Първенците в тях си оспорват трофея в плейофна система. Две години по-късно е създадена елитна група от 10 отбора, в която първоначално се играе по веднъж всеки срещу всеки, а след това по два пъти в общо 18 срещи. Един изпада във второто ниво, а един от там се изкачва в първото. По време на Втората световна война се връща системата с отделните турнири и шампионски плейофи, а от сезон 1945/46 се въвежда Първа дивизия, в която пак се играе в една група по системата всеки срещу всеки. През 50-те години на ХХ век за кратко отборите играят по три пъти помежду си, но от 1958 до 1974 съставът е увеличен до 12, които се срещат по два пъти, а накрая два от тях изпадат. През 1975 отборите са увеличени на 16, а през 1986 - редуцирани до 14.
През 1991 г. първото ниво става Суперлига като в началото участниците са 10. До днес съставът на групата е променян няколко пъти като стига максимум до 14 клуба, за да се въведе окончателния формат с 12.
Най-успешни тимове
Първият шампион на Дания през сезон 1912/13 е Копенхаген Болдклуб. Това е и един от двата тима с най-много титли в историята на страната - 15, последната от които е през 1980 г. Със същия брой трофеи е Копенхаген, който за първи път става №1 през 1992/93, а за последно - през 2022/23. Трети е Брьондби с 11 (1985 - 2021).
В Европа датските клубове нямат особени успехи. Най-сериозните класирания са на Брьондби, който има един полуфинал за Купата на УЕФА и по един 1/4-финал за УЕФА и Купата на европейските шампиони. Орхус пък достига по веднъж до 1/4-финали за КЕШ и КНК.
Дания има още трима четвъртфиналисти за КНК - B1909, Рандерс Фрея и Вейле, както и още три в Топ 8 за Купата на УЕФА (днес Лига Европа) - Болдклубен 1903, Одензе и Копенхаген.
Велики играчи и голмайстори
През датското футболно първенство са минали почти всички известни играчи, станали популярни по цял свят. През 1992 г., когато "Червения динамит" изненадващо стана европейски шампион, 12 от 20 играчи се състезават в местното първенство, а почти всички останали в даден период от кариерите си са минали през него. Сред най-разпознаваемите в световен мащаб футболисти, състезавали се в родината си, са носителят на "Златната топка" Алан Симонсен, Пребен Елкер, Петер Шмайхел, братята Брайън и Михаел Лаудпруп, Томас Сьоренсен, Йон-Дал Томасон и други.
С най-много голове в историята на Суперлигата е Мортен Расмусен със 145, следван от Сьорен Фредерикен (139) и Петер Мьолер (135).
Най-много срещи пък е изиграл Расмус Вюртц - 452, втори е Ханс-Хенрик Андреасен (397), а трети - Пер Нилсен (394).