България: Североизточна Трета лига
* Спортист (Генерал Тошево) е изваден от групата
Септември Тервел
|
Черноломец 1919
|
Черно море II
|
Спартак Варна II
|
Бенковски Исперих
|
Aksakovo
|
Shumen 2007
|
Светкавица Търговище
|
Лудогорец III
|
Ботев Нови Пазар
|
Устрем Дончево
|
Доростол
|
Fratria II
|
Кубрат
|
Дунав Русе II
|
Рилци
|
||
1 | Септември Тервел |
3–1
|
3–1
|
|
2–0
|
|
1–0
|
2–0
|
|
|
|
||||||
2 | Черноломец 1919 |
1–3
|
1–0
|
|
4–1
|
|
1–0
|
|
4–1
|
6–1
|
|
||||||
3 | Черно море II |
1–3
|
|
0–0
|
|
0–1
|
2–2
|
3–2
|
1–1
|
2–0
|
4–0
|
|
|||||
4 | Спартак Варна II |
0–1
|
0–0
|
0–2
|
0–0
|
4–1
|
2–0
|
|
5–0
|
|
|
|
|||||
5 | Бенковски Исперих |
0–2
|
2–0
|
5–0
|
0–1
|
|
|
|
|
7–2
|
|
||||||
6 | Aksakovo |
1–4
|
1–0
|
0–0
|
0–5
|
1–1
|
|
|
3–1
|
|
|
|
|||||
7 | Shumen 2007 |
0–1
|
|
|
1–4
|
1–0
|
1–1
|
2–1
|
|
|
|
||||||
8 | Светкавица Търговище |
0–2
|
|
0–2
|
1–2
|
0–7
|
0–3
|
|
1–0
|
2–0
|
|
||||||
9 | Лудогорец III |
|
0–1
|
2–2
|
|
7–0
|
|
|
|
|
|||||||
10 | Ботев Нови Пазар |
|
2–3
|
|
|
|
3–0
|
|
|
|
|||||||
11 | Устрем Дончево |
|
|
|
0–5
|
1–3
|
|
|
1–1
|
1–1
|
|
||||||
12 | Доростол |
|
1–1
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
13 | Fratria II |
1–4
|
0–2
|
|
|
|
0–1
|
|
1–1
|
|
|
||||||
14 | Кубрат |
|
1–6
|
0–4
|
2–7
|
|
0–2
|
|
1–1
|
|
|
||||||
15 | Дунав Русе II |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
16 | Рилци |
|
|
|
|
|
|
|
Североизточна трета лига
Североизточната трета лига е една от четирите групи от третото ниво на родния футбол. В нея участват отбори от въпросната географска област на страната, в която сред главните градове са Варна, Шумен, Добрич, Силистра, Русе, Търговище, Разград и други.
По регламент участващите отбори са 16, които се изправят по два пъти помежду си всеки срещу всеки на разменено гостуване. Така всеки отбор трябва да изиграе по 30 двубоя. В различните години обаче групата често не е в пълен състав поради отказване на някои отбори по административни причини. Когато даден тим се оттегли от състезанието мачовете му или се анулират или пък всеки негов съперник получава служебни победи, като кой от двата варианта е актуален за конкретния сезон, зависи в коя фаза се е оттеглил клубът.
Целта на всички участващи е първото място, което дава право на участие във Втора лига. Ако обаче на върха завърши някой от дублиращите отбори, чийто първи тим е във второто ниво, то той няма право да се изкачи там, а мястото му получава следващият в таблицата. Третите отбори на даден клуб пък въобще нямат право да се изкачват във Втора лига.
Точният брой на изпадащите от и влизащите в Трета лига отбори зависи от географското положение на изпадащите от Втора лига. В четвъртото ниво отиват между един и четири тима, а от Областните групи идват техни заместници.
Правила за класиране
Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:
- по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
- по-добри показатели в директните двубои между два отбора (повече спечелени точки, по-добра голова разлика, повече отбелязани голове, повече отбелязани голове на чужд терен)
- по-добра голова разлика във всички двубои
- по-голям брой вкарани голове във всички двубои
- по-предно място в класацията на БФС за спортсменство
- жребий
История на Североизточна Трета лига
Третото ниво на българския футбол е въведено за първи път през 1950 г., но само за две години, след което е възобновено и утвърдено през 1959-та. В първите години то е разделено на много зонални първенства, победителите от които си оспорват места за попълване на "Б" групите". След това те се редуцират до шест на географски принцип. Отборите, които днес играят в Североизточната Трета лига, тогава са се изявявали в Черно море и Янтра.
В средата на 70-те регламентът търпи леки промени. През сезон 1974/75 г. с решение на БФС се преустановяват зоните, а отборите тях са включени в окръжните групи. Целта е по-високо издигане на окръжните първенства. Тогава се провеждат квалификационни турнири в шест града с участието на по пет отбора от различни точки на страната. Само един сезон по-късно зоните се връщат.
През сезон 1981/82 се въвеждат "В" републикански футболни групи, като тогава е първото издание на Североизточната "В" група. Освен нея има още четири - Софийска, Югоизточна, Югозападна и Северозападна. В първия шампионат на това ниво участват 18 отбора, които играят по два пъти помежду си на разменено гостуване. Накрая първенецът влиза в "Б" група директно, а вторият играе бараж с представител на тим от втория ешелон. Последните четири тима изпадат в окръжните групи.
Тази формула се запазва три сезона, а от 1984/85 групите остават четири, като Североизточната е с 16 тима. Първенецът влиза в "Б", а последните два изпадат. В следващите години броят на участниците се мени като понякога стига до 18. Промяна в регламента има през сезон 2004/05, когато "Б" групите стават две и влизат по четири тима от всяко от третите нива, но това е само за тази година.
През сезон 2016/17 БФС променя имена на първенствата като "В" група е прекръстена на Трета лига.
Най-успешни тимове
Първият шампион в Североизточната лига е Черноломец (Попово), докато тогава Черно море II завършва втори, но губи бараж за "Б" група от Лудогорец.
Отборите, които са печелили най-много пъти тази група са Доростол (Силистра), Шумен, Локомотив (Русе), Спартак (Варна), Добруджа и Черноморец (Балчик), а сред останалите популярни, които са триумфирали, са Светкавица, Дунав и Калиакра.
Известни играчи
По терените в Североизточната „В“ група са се изявявали доста състезатели, минали през родния елит, като Георги Иванов-Геша, Живко Бояджиев, Марин Петров, Николай Станчев, Румен Шанкулов, Бойко Каменов, Мирослав Будинов, Росен Каптиев и др.